В „Моите приятели“ един изгнаник се озовава извън Либия, но никога далече
МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, от Хишам Матар
В творбите на родения в Либия публицист Хишам Матар няколко тематики заемат централно място още веднъж и още веднъж. Има насилието на режима на Муамар ел-Кадафи: изтезания, убийства, изгубване, признания, излъчени по държавната телевизия, държавни сътрудници, слушащи телефонни диалози. Има и опитът на либийците, търсещи сигурност в заточение. Матар - самият той е един подобен заточеник - разглобява душeвността им, анализирайки на микроскопично равнище по какъв начин насилието и миграцията са трансформирали метода, по който мислят и усещат и се свързват с най-близките си хора. Той се върна към този набор от тематики, като че ли това е къща, по която е захласнат, разглеждайки я от разнообразни ъгли, промъквайки се вътре и намирайки нови стаи, даже нови крила.
В Първият разказ на Матар, „ В страната на мъжете “ (2007), младо момче се бори да разбере метода, по който животът на фамилията му е завършен освен от диктатурата на Кадафи, само че и от рисковата загадка работа на татко му като деятел. В края на краищата детето е изпратено за личната си сигурност в Египет; подразбира се, че той може в никакъв случай да не се върне. В „ Анатомия на едно изгубване “ (2011 г.) едно либийско момче, отгледано в Египет, е изпратено да се обърка, когато татко му, пропагандатор срещу Кадафи, е похитен и липсващ в заплашителната мрежа от секрети затвори на Либия. В записките си, спечелили премията Пулицър за 2016 година, „ Завръщането “, той написа за изгубването на личния си татко деятел при сходни условия и за пътешестване през 2012 година, което е направил до Либия, надявайки се, че индивидът, който не е виждал от десетилетия, може някак си да е към момента жив. Това са мъчителни книги, които припомнят какъв брой подло потисничеството прониква в душата.
Новият разказ на Матар, амбициозният и покъртителен „ Моите другари “, е първата му книга за либийците без фигурата на преследвания татко. Главният воин, Халед, е млад мъж, който напуща Либия през 1983 с цел да следва в университет в Шотландия. Баща му се опълчва на режима на Кадафи, само че пази мнението си за себе си, написа политически проучвания, които в никакъв случай не демонстрира на никого. Халед също не е същински деятел, само че той се съгласява — съвсем импулсивно, леко възбуден от тръпката от прегрешението — да участва на митинг против Кадафи пред либийското посолство в Лондон.
Това беше същински митинг от 1984 г.; Матар не го е измислил. На него участваха и членове на либийската загадка полиция с картечници. Те откриха огън по тълпата, убиха английски служител на реда и раниха няколко протестиращи. В „ Моите другари “ Халед е измежду ранените. Той прекарва седмици в болничното заведение, до момента в който се възвръща, а по-късно десетилетия се бори с последствията от стрелбата.
След освобождението на Халед той получава политическо леговище. Тъй като не може да бъде сигурен дали фотоси от митинга демонстрират лицето му или дали либийските сили за сигурност са имали източници в болничното заведение му, той не знае дали е белязан човек. Той не знае дали може безвредно да се върне вкъщи. Той не знае дали фамилията му знае какво се е случило с него и — знаейки, че, несъмнено, писмата му до дома се четат и позвъняванията му се наблюдават — той не може да им каже, което значи, че може да да изяснява за какво не се прибира у дома или да се любува на удоволствието да опише живота си на тези, които го познават най-добре. Самотата от изковаването на нов живот в чужбина се усложнява, трудно, от гъста мъгла от боязън и загадка.
Времето минава в „ Моите другари “ в вълна от ястия, разходки, писма, телефонни диалози, внимателно пропити със съспенс. Кого може да допусне Халед и до каква степен и кого би трябвало да изключи?
Голяма част от романа се отнася до неговите дълбоки, от време на време тежки връзки с двама други изгнаници: Мустафа, състудент, който го придружи на оня предопределен протест; и Хосам, публицист, който в миналото е писал алегорични измислици, критикуващи либийския режим. Изследването на Матар на този триъгълник на обвързаност (и разстояние) е тънко проучване на другарството, измежду изгнаници или някой различен: милионите фини способи, по които душeвността на приятелите се преплита; болката, която поражда, когато те не го създадат.
Прозата е по-гъвкава, в сравнение с в предходните романи на Матар, позволявайки на описа да се плъзга, сходно на съзнанието на възрастен, сред десетилетия и столетия, сред признателността и оставката. „ Успях, майко, да не желая друг живот през множеството време, ” Халед си показва да споделя, „ и това е известно достижение. ”
След изригването на арабската пролет, Халед би трябвало да реши — както самият Матар трябваше да обмисли — дали ще се върне в Либия. Мустафа и Хосам са изправени пред същия въпрос. Част от достижението на романа е по какъв начин всичките им разнообразни решения имат смисъл, което ги прави не по-малко мъчителни.
Читателите, които срещат Матар за първи път, ще намерят в „ Моите другари “ майсторска литературна медитация върху тематики от живота му. За тези, които към този момент познават работата му, резултатът се усилва десетократно. В тъмната къща Матар продължава да изследва, стаите са цялостни с ехтене: колкото по-навътре отиваш, толкоз по-силни стават.
МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ | От Хишам Матар | Случайна къща | 391 стр. | $28,99
